ЖИТИЕ НА СВ. ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

Настоящият текст представлява част от Втора глава (Апостолски мъже) от Първа част на учебника на проф. Ил. Цоневски “Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели”, С. 1986, с. 67-75.

Св. Игнатий Антиохийский Богоносец,

около 50 – ок. 107 година

Игнажден. Чества се в деня на Предпразненство на Рождество Христово – 20 декември (2 януари ст. стил), заедно със Св. преподобни Йоан Кронщадски

Животопис

Сведенията за живота на св. Игнатий Антиохийски или Богоносец са оскъдни. Въпреки голямата почит, която са питаели към него съвременниците му и следващите поколения, дори и запазените за него сведения не са напълно ясни. По-подробни сведения са запазени за послед¬ната година от живота му в актовете за неговото мъченичество, съставени от двамата съпровождащи го от Антиохия до Рим дякони, които били свидетели и на неговата мъченическа смърт.
За произхода на св. Игнатий не се знае нищо определено. Според някои учени по произход той е бил грък, а според други — сириец. Названието Богоносец, с което сам св. Игнатий се именува в своите посла¬ния, според собственото му обяснение означавало човек, който „има (носи) Христа в сърцето си“. Но в по-късните животоописания то е получило друг смисъл и е дало повод за благочестивата легенда, че св. Игнатий е бил същото дете, което Спасителят посочил за пример на апостолите, които спорили за първенство (Мат. 18:3—4). Св. Иоан Златоуст обаче, който прекарал дяконското и презвитерското си служение в Антиохия, в похвал¬ното си слово за св. Игнатий говори, че той не е видял „лицето на Иисуса Христа в плът“.
За живота на св. Игнатий до преминаването му в християнството няма сведения. Самото му обръщане и християнското му възпитание и образование някои древни църковни писатели приписват на един от три¬мата св. апостоли Петър, Йоан и Павел. Несъмнено, по своите умствени и нравствени качества св. Игнатий е изпъквал сред другите вярващи, та св. апостоли са го признавали за достоен да заеме такава висока епископска катедра, каквато е била антиохийската.Оскъдни са и запазените сведения за епископската дейност на св. Игнатий, която продължила около 40 години. Според единодушните древни свидетелства св. Игнатий е бил втори, или ако се брои св. ап. Петър, трети антиохийски епископ. На мястото на св. ап. Петър, според свидетелството на Евсевий Кесарийски, е бил избран и ръкоположен Еводий, а след него — св. Игнатий. Същото предание е засвидетелствувано и от Ориген3 и блаж. Иероним. Според свидетелството на Сократ св. Игнатий пръв въвел в Антиохийската църква антифонното пение, по образеца на ангелското пение, което той се сподобил да чуе във видение.

Св. Игнатий завършил своя живот с мъченическа смърт за Христа. За това свидетелствува още неговият съвременник св. Поликарп Смирненски5. От свидетелството пък на св. Ириней Лионски и Ориген узнаваме, че св. Игнатий, след съответната присъда, е бил разкъсан в арената от дивите зверове. Ориген посочва и мястото на мъченическата смърт на св. Игнатий — Рим. Това се вижда и от самите послания на св. Игнатий, писани по пътя от Антиохия до Рим, засвидетелствувано е и от напълно единодушното древно предание. Твърдението на Иоан Малала, че присъда¬та е била изпълнена в Антиохия, не почива на никакви основания. Времето на мъченическата смърт на св. Игнатий посочва Евсевий Кесарийски, а именно при царуването на император Траян (между 98 и 117 г.). Очевидно точната година не е била известна на Евсевий. Блаж. Иероним посочва единадесетата година от царуването на Траян, т. е. 109 г., като се позовава на свидетелството на Евсевий, че св. Игнатий е епископствувал между 69 и 108 г. Според Колбертиновото житие св. Игнатий бил осъден в Антио¬хия лично от Траян в 9-та година от царуването му, т. е. между 26. I. 106 г. и 26. I. 107 г., през време на похода му против партяните. Като се вземе предвид обаче, че партянската война е започнала в 112 година, става ясно, че това твърдение на Колбертиновото житие трябва да бъде отхвърлено.
Сведения за отвеждането на св. Игнатий в Рим черпим главно от посланията му, които той е писал през време на пътуването. От Антиохия, охраняван от стража, св. Игнатий се отправил за пристанищния град Селевкия, откъдето отпътувал с кораб до Киликия или Памфилия, а оттам продължил по суша пътя си през Мала Азия, като преминал през градовете Ефес и Филаделфия. В йонийския пристанищен град Смирна престоял по-дълго време. Като узнали за неговото пътуване, много малоазийски църкви изпратили тук свои представители, за да му засвидетелствуват своята дълбока почит. По тези пратеници св. Игнатий изпратил своите послания до Ефесяни, Магнезийци и Тралийци. В тия послания той изра¬зява своята гореща благодарност за църковното единомислие, напомня на вярващите да бъдат в пълно единение със своя епископ и да се предпазват от появилите се лъжеучения на гностиците — докети и евионити. От Смир¬на св. Игнатий написал, освен посочените три, и четвърто послание — до римските християни, в което се обръща към тях с гореща и затрогваща молба да не правят никакви постъпки пред държавната власт за отменяване или смекчаване определената му присъда — мъченическа смърт. От Смирна св. Игнатий отпътувал за Троада, където също престоял. Тук го настиг¬нали пратеници от Антиохия, които му съобщили радостната вест, че гонението на християните там вече е прекратено. От Троада св. Игнатий написал три послания: до Филаделфийци, Смирненци и до св. Поликарп, Смирненски епископ. В посланията си до филаделфийци и смирненци св. Игнатий им благодари за оказаната му любов и съчувствие и ги моли да изпратят в Антиохия представители на своите църкви, за да поздравят тамошните християни с възстановения мир в Църквата. Подобна молба той искал да отправи и до другите малоазийски църкви, но внезапното му отпътуване от Троада му попречило да стори това. Затова отправил молба до св. Поликарп, вместо него той да напише такива послания до тия църкви, като ги посъветва и те да изкажат своите сърадвания на антиохийските християни. От Троада св. Игнатий продължил пътуването си към Неапол—Рим, като минал през Македония и Илирия (днешна Далмация).
От Epidamnus (днешния Драч) или Аполония той отпътувал с кораб за Бриндизи, а оттам пеш за Рим. Там наскоро била изпълнена смъртната присъда — в римския амфитеатър той бил разкъсан от дивите зверове.

Съчинения — послания

Посланията на св. Игнатий са били събрани твърде рано в един сборник. Наскоро след неговата мъченическа смърт св. Поликарп изпратил от Смирна на християните във Филипи Игнатиевите послания, които имал в това време под ръка. Кои послания са влизали в този сборник не е из¬вестно. Твърде е възможно св. Поликарп да не е имал още всички послания на св. Игнатий и затова изпратеният от него сборник да не е бил тъй пълен, както известният в началото на IV в. сборник, за който говори Евсевий Кесарийски. Този сборник съдържал споменатите вече седем послания, подредени според времето и мястото на написването им. Но и този сборник не е запазен. Запазени са различни по-късни сборници, които редом с автентичните послания на св. Игнатий съдържат и неавтентични послания, съставени по-късно и неоснователно приписвани нему, или пък не съдържат всичките седем послания. Оттук се вижда, че посланията са запазени в три редакции: пространна, средна и кратка.
Пространната редакция, известна в XVI в., освен споменатите седем послания съдържа още осем: до Мария Касоболитска, две до св. Иоан Богослов, до св. Дева Мария с отговор от нея, до Тарсяни, до Антиохийци, до антиохийския дякон Херон и до Филипяни. Всичките тези послания носят явно печата на по-късен произход: както по език, така също по съдържание значително се различават от седемте автентични послания. Посланията до св. Йоан Богослов и св. Дева Мария са запазени само на латински език. Тази редакция представлява интерполация на седемте послания с добавка на осем неистински.
Средната редакция съдържа споменатите седем послания без интер¬полациите им в пространната редакция: до Ефесяни (Migne, РG, t. 5, соl. 644—661), до Магнезийци (соl. 661—673), до Тралийци (соl. 673—685), до Римляни (соl. 685—696), до Филаделфийци (соl. 697—708), до Смирненци (соl. 708—717) и до св. Поликарп Смирненски (соl. 718—728). Тази редакция се признава за достоверна, понеже на Евсевий Кесарийски са били известни само тези послания и древните цитати от тях доказват неповредеността именно на този техен текст.
В 1845 г. от английския учен Кюртон била издадена най-кратката редакция по два сирийски ръкописа, намерени от него в Нитрийските манастири. Тази редакция представлява сирийски превод само на три от седемте послания: до ефесяни, до римляни и до св. Поликарп. Текстът на тези послания в сирийски превод е по-кратък от текста в средната редакция. Наскоро след откриването на тази редакция някои учени я признали за първоначална. Но след като са се водили в продължение на няколко века горещи спорове между католически и англикански учени, от една страна, и протестантски, от друга, се доказва въз основа и на по-късни изследвания, че сирийската кратка редакция представлява само неуспешно съкращение на съответните послания в средната редакция, която е именно достоверна.

Учение
Отношение към Стария Завет

Отношението на св. Игнатий към Стария Завет е чуждо на двете крайности — пълното му отричане в гностическите системи и признаването на твърде голямото му значение за християнството у древнохристиянските апологети в доказателствата от пророческите книги. От една страна, св. Игнатий се отнася с голямо уважение към старозаветните пророци като християни преди Христа. Като наставлява филаделфийци „да при¬бягват към Евангелието и апостолите“, св. Игнатий ги съветва да обичат също и пророците, „защото и те са възвестявали това, което се отнася към Евангелието, уповавали се на Христа и Го очаквали и се спасили с вярата в Него, като станали посредством единението с Иисуса Христа достовъзлюбени и досточудни светии, засвидетелствувани от Иисуса Христа и съпричислени към Евангелието на общото упование“. „Божествените пророци са живели за Иисуса Христа, затова и са търпели гонения. Вдъхновявани от благодатта Му, те са свидетелствували на невярващите, че един е Бог, Който се е явил чрез Иисуса Христа, Своя Син“. Оттук се вижда, че, в противоположност на гностиците, св. Игнатий признавал единството на двата Завета. От друга страна, за доказателство на християнските истини св. Игнатий не прибягва към старозаветните пророчества. За него тези истини имат непосредствена достоверност. Затова, подчертава той, „глупаво е да призоваваме Иисуса Христа, а да живеем по юдейски; защото не християнството е повярвало в юдейството, а юдейството — в християнството, в което са се съединили всички народи, повярвали в Бога“. Някои филаделфийци искали от св. Игнатий доказателства от пророчествата, като казвали: „Ако не намеря в древните писания, то не вярвам на написа¬ното в Евангелието“. Когато той им говорел „това, което е написано“ и те поискали то „да се докаже“, св. Игнатий подчертал, че такова доказател¬ство няма за него значение: „За мене по-древното е Иисус Христос, неиз¬менно по-древното — Неговият кръст, Неговата смърт, Неговото възкресение“. Новият Завет превъзхожда Стария. „Евангелието има в себе си нещо по-превъзходно“ от Стария Завет. „Това са пришествието на нашия Господ Иисус Христос, Неговите страдания и възкресение. Защото възлюбените пророци само са Го посочвали, а Евангелието е изпълнение на нетлението“13. Затова св. Игнатий съветва филаделфийци да не слушат ония, които им проповядват юдейството.

Христологически възглед
В посланията на св. Игнатий се разкриват главно две основни християнски истини: догматът за личността на Иисуса Христа и Неговото изкупително дело и догматът за Църквата. Разкриването на тия основни християнски истини било предизвикано от съвременните на св. Игнатия заблуди и лъжеучения и е насочено, от една страна, против заблудите на Керинт и евионитите и, от друга, против лъжеученията на докетите. Както Керинт, така също и евионитите отричали божествената природа на Иисуса Христа, като Го смятали само за божествен пратеник или пророк, роден по естествен начин от Йосиф и Мария и бил само орган на Св. Дух от кръщението до страданията, когато Св. Дух Го напуснал. Като противопоставка на религиозните възгледи на Керинт и евионитите в края на I в. се появила на гностическа почва ереста на докетите. Те учели, че Иисус Христос имал само вид на човек, а не истинска човешка природа, имал плът привидна, призрачна. И двете ереси еднакво изопачавали и разрушавали богооткровеното учение и вярата на Църквата в Иисуса Христа като Богочовек. Тези лъжеучения са били разпространени в края на I и началото на II в. в Мала Азия и застрашавали чистотата на евангелското учение. Ето защо св. еван¬гелист Иоан Богослов така често говори в своето Евангелие и в своите послания освен за Божественото достойнство на Иисуса Христа, че Той е „Син Божи“ (Иоан 20:30), също и за действителността на Неговото въплъщение (Иоан 1:1—2, 14; 1 Иоан 1:1—3; 4:1,3). Същата тази потребност да се предпазят християните от лъжеученията на евионитите и докетите е заставила и неговия ученик св. Игнатий Богоносец да разкрие в своите послания с всичката яснота, определеност и убедителност догмата за дей¬ствителното въплъщение на Бог Слово и за вътрешното, лично единение в Иисуса Христа на двете природи — божествената и човешката. Тия въпро¬си св. Игнатий засяга и изяснява почти във всички свои послания, но все пак догмата за Божественото достойнство на Иисуса Христа той разкрива главно в посланията си до Магнезийци и до Филаделфийци, а догмата за истинността на Боговъплъщението той особено ясно и подробно разкрива в посланията си до Ефесяни, до Тралийци и до Смирненци.
Като отхвърля лъжеучението на Керинт и евионитите, св. Игнатий учи ясно, че Иисус Христос, като въплътен Син Божи, има вечно битие заедно с Бога Отца15. Иисус Христос е вечно Слово Божие, Слово, неотделимо от Отца, Слово, Което е излязло от Отца, в Него пребъдва и към Него се връща. Иисус Христос е Син Божи, Бог в собствен смисъл на думата. „Бог вечен, невидим, но за нас станал видим, неосезаем, чужд на страданията, но заради нас се подхвърлил на страдания“. Той е Бог, явил се в плът.
С такава също яснота и определеност св. Игнатий разкрива в посланията си до Ефесяни, до Тралийци и до Смирненци и догмата за действи¬телността на въплъщението на Бог Слово против лъжеучението на докетите, които отричали човешката природа на Христа. Св. Игнатий учи ясно, че в Иисуса Христа са съединени във вечно единство две природи —божествена и човешка, тъй че в едно и също време Той е истински Бог и истински човек, т. е. Богочовек, макар и да не употребява този термин. Тази двойственост на природата на Спасителя св. Игнатий особено ясно изразява в посланието си до Ефесяни: „Господ наш Иисус Христос е единственият лекар, телесен и духовен, роден и нероден, Бог в плът, в смъртта истински живот, както от Мария, така и от Бога, отначало подхвърлен на страдания, а след това чужд на страданията. За да разкрие доколкото е възможно по-ясно действителността на човешката природа на Иисуса Христа, св. Игнатий постоянно повтаря, че Той наистина е роден от Дева Мария като човек, наистина ял и пил, наистина бил осъден при Пилата Понтийски, бил разпнат и умрял, наистина възкръснал от мъртвите като Син Божи, Победител на смъртта и Подател на живота. „Нашият Господ Иисус Христос наистина е произлязъл по плът от рода Давидов, Син Божи по волята и силата на Бога, наистина е роден от Девица, кръстен от Иоана, за да се изпълни всяка правда (Мат. 3:15); наистина бил разпнат по плът заради нас при Пилата Понтийски и Ирода четвъртовластника“22. „Аз зная и вярвам, пише св. Игнатий на Смирненци, че и след възкресението Си Той е бил и е в плът. И когато Той отишъл при ония, които били с Петра, казал им: докоснете се до Мене и вижте, че Аз не съм безтелесен дух. Те веднага се докоснали до Него и повярвали, като се убедили и телом и духом, че наистина е Той. Затова те презирали смъртта и се издигали по-високо от нея. След възкресението Си, като истински човек, Той ял и пил с тях, макар по Своята божествена природа да е бил съединен с Отца“23. Като разкрива действителността на Христовите страдания, св. Игнатий посочва ясно и убедително, че ако се отхвърлят тези страдания и се сведат до нещо призрачно, отрича се силата, смисъла и значението на християнството. „Ако нашият Господ е пострадал призрачно, тогава и аз нося своите вериги призрачно, пише св. Игнатий на смирненци. И защо аз сам се предадох на смъртта, за огън, за меч и за разкъсване от дивите зверове? Но близкият до меча е близо до Бога, намиращият се сред дивите зверове пребъдва в Бога, обаче единствено само в името Христово“. „Ако други, като някои невярващи говорят, че Той страдал само призрачно, — самите те са при¬зрак,— защо тогава аз пламенно желая да се боря с дивите зверове? Следо¬вателно, аз напразно умирам? Значи аз говоря лъжа за Господа?“25 „Не, аз търпя всичко това, за да участвувам в страданията на Христа и Той ще ми даде сила, понеже стана съвършен човек.“26 „Никой да не се измамва! Дори и небесните сили и славата на ангелите подлежат на съд, ако не вярват в кръвта Христова.“

Сотириологически възглед

Резултатът на богочовешката дейност на Христа св. Игнатий именува „Евангелие“, което е „изпълнение на нетлението“. Крайната цел на изкупителното дело Христово той изразява с думите: „В Христа Бог се явил като човек за обновяване на вечния живот в Него“. Син Божи станал човек за съединението на човеците с Бога30. Център на изкупител¬ното дело са заместителните страдания и смърт на Спасителя, „Който принесъл Сам Себе Си за нас в приношение и жертва Богу“. Иисус Христос претърпял заради нас страдания, за да получим спасение и блажен живот. Кръстът Христов е станал ново дърво на живота. В своите страдания Христос ни призовава от него към Себе Си като Свои членове, защото Той, Главата, не може да бъде без членовете. „Ние сме произлезли от този плод, т. е. богоблажените страдания на кръста“. Възкресението е тържество на Спасителя и вярващите в Него над смъртта. „Чрез възкресението Си Той издигнал навеки знамението на Своите светии и верни, както юдеи, така и езичници, в едното тяло на Своята Църква“. По подобен начин Отец ще възкреси и нас, вярващите в Иисуса Христа, защото без Него ние нямаме истински живот. Раждането, кръстните страдания и възкресението на Спасителя според св. Игнатий са световноисторически събития. Затова той съветва тралийци: „Не слушайте, когато някой ще ви говори не за Иисуса Христа…, Който умрял пред очите на онези, които са на небето, на земята и под земята, Който наистина възкръснал от мъртвите. Св. Игнатий вижда във въплъщението и раждането на Сина Божи началото на изкупителното дело, на царството Божие; в страданията и смъртта — голямата жертва за изкуплението на човеците, произхода на новия благодатен живот в света; във възкресението — победата и просла¬вянето на Богочовека, издигането на християнското победно знамение, основата и началото на безсмъртния живот, унищожаването на тъмнината и смъртта в света. „От това време започнало да пада всяко служение на идолите и да се разкъсват всички вериги на злото, незнанието преминава, древното царство се разпада, тъй като Бог се явил като човек за обновяване на вечния живот и получавало начало това, което било приготвено у Бога. От това време всичко било в колебание, понеже се касаело за разрушаване на смъртта“. Затова св. Игнатий съветва магнезийци: „Не се прелъстя¬вайте от чужди учения, нито от стари безполезни басни (срв. 1 Тим. 1:4; 4:7; Тит. 1:14). Защото, ако ние досега още живеем според юдейския закон, то чрез това открито признаваме, че не сме получили благодатта. И бо¬жествените пророци са живели за Христа Иисуса, затова и са търпели гонения. Вдъхновявани от благодатта Му, те са свидетелствували на невяр¬ващите, че един е Бог, Който се е явил чрез Иисуса Христа, Своя Син, Който е Негово вечно Слово, произлязло не от мълчанието, и Който във всичко е благоугодил на Изпратилия Го.“

Възглед за Църквата и църковната йерархия

Църквата е основана от Иисуса Христа и е предвидена още преди вековете в Божието домостроителство. Тя е „царство Божие на земята“, „дом на Отца“, „жив храм Божи“, „тяло Христово“. Тя така е свързана с Иисуса Христа, както Той е свързан с Отца, „та всичко да бъде съгласно чрез единението“. Тя е „храм Божи“, в който се пази учението на Иисуса Христа. В този „храм“ пребъдващите в него усвояват плодовете на из¬купителното дело Христово, очистват се и се освещават, получават вечен живот и стават наследници на царството Божие. Затова, подчертава св. Игнатий, вън от Църквата няма спасение: „Никой да не се измамва! Който не е вътре в жертвеника (т. е. в Църквата), той се лишава от Божия хляб.“Онези, които не са в единение с Църквата, няма да наследят царството Божие. Основаната от Иисуса Христа Църква е света. В нея пребъдва благодатта Божия. Затова всички, които се намират в нея и прибягват към нейната благодат, са „Богоносци, храмоносци, Христоносци, светоносци, във всичко украсени със заповедите на Иисуса Христа“. Св. Игнатий пръв в светоотеческата литература употребява по отношение на Църквата термина католическа (повсеместна, съборна). „Където е епископът, там трябва да бъде и народът, така както където е Иисус Христос, там е и католическата Църква. Отделната църква у св. Игнатий не се разбира като християнска община, основана от един или друг апостол. Тя е дело Христово и сама в себе си възпроизвежда цялото до¬мостроителство Божие за човешкото спасение. Тя е образ на царството Божие на земята, отобраз на небесната Църква.
Църковната йерархия според св. Игнатий е установен от Бога институт. На йерархическите лица принадлежи властта в Църквата. Без тях няма и не може да има Църква. Но предимно тази власт принадлежи на епископите. Главната мисъл в посланията на св. Игнатий е подчиняването на епископа, единението с него и зачитането на неговия авторитет. Само така може да се запази целостта и единството на Църквата при опасността, която я застрашавала от страна на лъжеученията на евионити и докети. Защото те като „бесни псета хапят мълком“, предлагат на вярващите „смъртоносна отрова в подсладено вино“, навсякъде „плетат дяволски мрежи“. Тези „зверове в човешки образ“ застрашавали всички малоазийски църкви. Св. Игнатий виждал колко голяма е опасността за Църквата от страна на тези нейни врагове. Затова той моли, увещава и настоява вярващите в отделните поместни църкви, до които отправя послания, да запазят единството, единомислието, съгласието и единението с църковната йерархия, начело с епископа. Колкото по-голяма е външната опасност, толкова по-големи трябва да бъдат вътрешната сплотеност, единомислието и съгласието на църковната община. „Избягвайте коварствата и хитростите на княза на този век, пише св. Игнатий на филаделфийци, та да не бъдете излагани чрез неговите планове на опасност да отслабнете в любовта. Събирайте се всички заедно по-често, като имате едно сърце“. „Всички трябва да образувате един хор, съветва св. Игнатий ефесяни, та, настроени в единомислие, като започнете дружно песен Богу, единогласно да я пеете на Отца чрез Иисуса Христа, за да ви чуе и по вашите добри дела да ви признае за членове на Своя Син. И тъй, полезно е за вас да бъдете в пълно единение помежду си, та винаги да бъдете в съюз и с Бога“.
Единственото средство за вярващите да се запазят от застрашаващите ги заблуди според св. Игнатий е единението им с епископа, като пазител и учител на истинската вяра. Който се намира в единение с епископа и му се подчинява, той се намира в единение и с Иисуса Христа чрез участие в св. Евхаристия, извършвана от епископа и от ръкоположе¬ните от него презвитери. Без единение с епископа няма спасение за вярва¬щите, защото спасение се получава само в Църквата, а без йерархия няма Църква. Но без епископ няма и йерархия. Епископът е главно пазител на Христовото учение и здрава опора на истинската вяра. Затова, „където е епископът, там трябва да бъде и народът“. На него „трябва да се гледа както на Самия Господ“. Видимият епископ носи, според учението на св. Игнатий, достойнството на невидимия епископ Иисус Христос. Вярващите не трябва да се отделят от него. В църковните дела нищо не трябва да се предприема без епископа. „Както Господ Иисус Христос, пише св. Игнатий на магнезийци, нищо не вършил Сам или чрез апостолите без Отца, поради Своето единение с Него, така и вие не вършете нищо без епископа и презвитерите. Не мислете, че бихте извършили нещо похвално, ако започнете да постъпвате самоволно. В общото събрание трябва да има у вас една молитва, една просба, един ум, една надежда в любовта и в непо¬рочната радост“. Св. Игнатий убеждава св. Поликарпа да пази своето място с усърдие. Като му внушава да цени единението повече от всичко по-прекрасно от което няма нищо друго, в същото време той го съветва „Нищо не трябва да се върши без твоята воля“. Както се вижда от посланието до св. Поликарп, според св. Игнатий всички най-важни права и задължения в управлението на Църквата принадлежат на епископа. Нему предимно принадлежи правото и задължението да учи и наставлява вярващите както в общите събрания, така и всекиго по отделно, да се грижи за сираците и вдовиците, да бди за откупа на робите и робините за сметка на Църквата, да свиква и председателствува общите събрания, да следи на тези събрания да бъдат поканвани всички вярващи; само нему принадлежи правото да освещава християнските бракове, да кръщава и ръководи вечерите на любовта“.Само тази Евхаристия трябва да се признава за истинска, която се извършва от епископа, или от тези, на които той е предоставил това, т. е. от ръкоположените от него презвитери. С една дума епископа, „когото изпраща Домовладиката за управлението на Своя дом, трябва да приемаме тъй, както и Самия Този, Който го е изпратил. Затова ясно е, че на епископа трябва да се гледа както на Самия Господ“.
Презвитерите според св. Игнатий са помощници и съветници на епископа. Той ги сравнява със събора на апостолите. Оттук може да се заключи, че те са образували при епископа съвет или събор за съвместно решаване на църковните дела. Терминът „предстоятели“ който св. Игнатий именува презвитерите, свидетелствува, че на богослужебните и делови събрания те са заемали почетни места.
С голяма любов св. Игнатий се отнася към дяконите. Той често ги нарича „свои съработници в служението на Господа“. Особено силно св. Игнатий подчертава, че дяконите не само прислужвали при общите трапези „при ядене и пиене“, но били „служители на тайнствата на Иисуса Христа, служители на Църквата Божия, затова и тях трябва да пазим от нарекания като от огън“. Но ако по отношение на епископа и презвитерите св. Игнатий предписва уважение и покорност, по отношение към дяконите той изисква само уважение. Те трябва да се повинуват „на епископа като на Божията благодат и на презвитерството като на закона на Иисуса Христа“.

Галерия: